
изображение - photosight.ru
що тъй меко ме гушкаш
и измамно ме люшкаш
между днес и онези години
и ми пееш бла бла
ти
изпредена от комини
и кондензи бездомна вода
януарска мъгла
как успяваш без думи
да плетеш димни руни
с оглушителни нишки
междублокова тишина
заскрежени въздишки
и забулена млечна тъга
а
среднощна мъгла
дъх от хиляди хора
кривнали зад стобора
на един зимен ден
с вледенена следа
тъй безфокусно упоен
в твойте бели вълма
зимна
бяла
мъгла
що ме мамиш с украсата
на первазите на терасата
и ме викаш да скоча
сред мастичените ти недра
и да лоча
да лоча
илюзорната свобода
а
измамна мъгла
тъй разпухкана
мека
тъй лъжовна и лека
като стара любов от картинка
дърпаш мойта юзда
чувствам се перушинка
от юргана ти над снега
чакай
идвам
мъгла
`