изображение - photosight.ru
що тъй меко ме гушкаш
и измамно ме люшкаш
между днес и онези години
и ми пееш бла бла
ти
изпредена от комини
и кондензи бездомна вода
януарска мъгла
как успяваш без думи
да плетеш димни руни
с оглушителни нишки
междублокова тишина
заскрежени въздишки
и забулена млечна тъга
а
среднощна мъгла
дъх от хиляди хора
кривнали зад стобора
на един зимен ден
с вледенена следа
тъй безфокусно упоен
в твойте бели вълма
зимна
бяла
мъгла
що ме мамиш с украсата
на первазите на терасата
и ме викаш да скоча
сред мастичените ти недра
и да лоча
да лоча
илюзорната свобода
а
измамна мъгла
тъй разпухкана
мека
тъй лъжовна и лека
като стара любов от картинка
дърпаш мойта юзда
чувствам се перушинка
от юргана ти над снега
чакай
идвам
мъгла
`
видял си красотата на мъглата... :)
ОтговорИзтриваневинаги съм казвала, че няма лошо време, има слепи хора.
Няма нищо по-хубаво от лошото време :)
ОтговорИзтриванеОх, и Мария Донева има едно такова мъркащо за мъглата, тук в Заарата големи мъгли, нямаш голям избор или я залюбваш и почваш да предеш стихчета от кълбетата или се скапваш ден след ден :))
ОтговорИзтриване"мъглата днес е само моя, страхът ще спре и ще се кротне, ще се докосне до покоя като задрямало животно...мъглата е разсеян облак решил да повърви пеша"
четох "Майстора и Маргарита" в КИЛ :)))
поздрави, бай Илия
Красота и ритмика се прегръщат в кръговрат. Отброих до хиляда асоциации с нещата около нас и никак мъгла. Сериозно достижение. Просто е хубаво. Да го има, дори и да ни няма.
ОтговорИзтриванеКъде хукна Илийка!
ОтговорИзтриванеНе скачай в мъглата с двата крака!
Стой мирен, малко остана,
скоро слънцето ще ни посреща и от зарана :)
п.с.
с това мъгливо ме размъгли... още свиквам с проясняването :)
:*