1 година

днес този блог става на 1 година, ха!
по този повод си позволявам да наруша един принцип - не пиши в интернет пил....
за тази година много неща се промениха за мен поради или въпреки този блог. най-първо благодаря на бог (блог) за тези 46 иконки в графата последователи - това е страхотно във възраст, в която новите приятели са нещо неочаквано, но ужжжасно готино.
мда - през тази година станах на 50 - възраст, която много приятели не достигнаха
http://idevedji.blogspot.com/2010/09/blog-post.html
през тази година се върнах към нещо, което бях загърбил, а много обичам - кукления театър
през тази година открих карадере и палатката като дом
http://www.facebook.com/album.php?id=1249271981&aid=72921
през тази година за една нощ написах тази неочаквана и за мен истроия
http://idevedji.blogspot.com/2010/05/blog-post_29.html
през тази година открих орел на дунав
http://www.facebook.com/album.php?id=1249271981&aid=64530
през тази година открих, че синът ми безвъзвратно е пораснал, ех
през тази година преоткрих, че приятелите до мен са страхотни пичове - и мъжете и жените - случаен пример - да ви се е случвало приятелите ви да ви издадат книжка с ваши умотворения под носа ви, без вие да заподозрете даже - само за да ви накарат да се усмихнете, а вие да разберете за това от сутрешния вестник!?
мога да изброявам още и още....
но
всъщност през тази година просто се чувствах добре, дааааа
благодаря ви - вие имате сериозен пръст в това
накрая с това любимо стихче - едно от първите неща, публикувани тук, което по някакъв асоциативен начин илюстрира тази щура година, ви казвам, че ви обичам



гравитация

изпуснах се
потъвам между пръстите
етажите надолу стават гъсти
на сантасе
играят зайци в дупката
боде коляното на ореха черупката
сгъстява се ентропията в ъгъла
Алиса
мила
стига си ме лъгала
бе сгладне и честлинни са комбурсите
но лимерика ми стопи ресурсите
а бабички все падат от балкона
мастило няма
има беладона
отваряй джам Елизавета
бам
пропадам чак до Ур и до Елам
като ранена антилопа гну
във скута на самотен Енкиду
пропадам като дунавско ниво
и няма хич за мене сонсонжмо
и няма да достигна скоро
до дъното на Нгоронгоро
пропадам
т'ва е
Нютон
ябълка
по-тежък ставам
а пък все по-малък
пропадайки се свивам чак до точица
и нямам нужда от пророчица
да знам какво ще стане в най-дълбокото
където ме влече като в олук
обаче споко

споко


пук


ааа, през тази година се родиха и ей тези блогове
http://childevedji.blogspot.com/
http://dotamiobratno.blogspot.com/
не ги поддържам толкова често като този, но също са част от мен
още веднъж ви благодаря за тази блог-година и добре дошли в следващата
:)))