черно

изображението е от photosight.ru, вдъхновението - от едно стихо на Веси Ангелова - двуминутна реакция

вдовиците
черни платна
на армията на туарегите
тихо седят на чергите
и чакат от небето мана

и чакат
и чакат
и чакат
устите им с пясък да втасат

небето на тънки ленти
спуска им дивиденти
на тяхната плътна тъга
какъв е процентът сега
на тези тарантули
число с незапълнени нули

и чакат
и чакат
и чакат
да ги помилва мракът

съсипват се пясъчни кули
ох
тихия шепот чу ли
в тази вдовишка сапунка
сълзата като маймунка
се спуска по сбръчкана палма
наръбена
черна
жална

и капе
и капе
и капе
като кръв по новия стапел

питай егейско море
защо хич не е добре
да бъдат черни платната
и защо бащата се мята
от високото във вълните
в пяната над скалите

и ето
и ето
и ето
завръща се в къщи детето

скърбен
умислен тезей
готов да влезе в музей

увяхнал е вече лавъра
от победата над минотавъра

забравени черни платна
плющят като знамена
закопчани в илиците
на робите на вдовиците



`