image Bruno Walpoth
онова между
вечерта и нощта е черта
уста с ненаситени
зъби
дето дъвчат
каквото им се даде зад опънато на корниза перде
гъби
салата
рататуй
и удушени във
плик патладжани
в кисел сос
потопени джолани
а зад всичкото
туй дебне ненаситната глътка
която като хрътка
поема
без да подбира
вино
ракия
бира
и забравено в
барчето уиски
ниЗки желания
преобладават като облачност
която обладава
изоставеното от всички небе
е не
не вярвайте на
часовника
и
на дъждовника
който милва
стената със лапки
реката продължава
да си тече
и на капки
по звездите чете
онова
дето за хората
остава скрито
онова
дето между
вечерта и нощта
лангърка като
пробито корито
Няма коментари:
Публикуване на коментар