петък, 31 декември 2010 г.

годината на заека - наричане



офорт, Огнян Балканджиев

2011 – година на заека
масов знак - зайче байче
ПРИКАЗНА ГОДИНА
И ПРЕЗ 2011 “ГОЛИЯТ КРАЛ” ЩЕ СИ Е ПРИКАЗКА,
А “ГОЛАТА КРАЛИЦА” - ПОРНО

2011 – година на заека
масов знак -зайче дайче
ЩЕДРА ГОДИНА
ПРЕЗ 2011 БОГ ЩЕ ВИ ДАДЕ ВАШЕТО,
НО ЧУЖДОТО ЩЕ ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕТЕ САМИ

2011 – година на заека
масов знак - зайче китайче
ДРЪПНАТА ГОДИНА
2011 МОЖЕ ДА ДАДЕ ОТГОВОР ЩЕ ПРОБИЕ ЛИ КИТАЙСКИЯТ АВТОМАТ КИТАЙСКАТА БРОНЕЖИЛЕТКА

2011 – година на заека
масов знак - зайче бозайче
НАПОИТЕЛНА ГОДИНА
И ПРЕЗ 2011 РАКИЯТА ЩЕ Е ПОЛЕЗНА ЗА МЪЖЕТЕ
ОСОБЕНО КОГАТО Я ПИЯТ ЖЕНИТЕ

2011 – година на заека
масов знак - зайче знайче
УЧЕБНА ГОДИНА
И ПРЕЗ 2011 ЗНАНИЯТА ЩЕ СТРУВАТ СКЪПО,
А ИЗПИТИТЕ – НАЙ-МНОГО 100 ДОЛАРА

2011 – година на заека
масов знак - ангорско зайче
ЧЕСТИТА ГОДИНА
И ПРЕЗ 2011 ЩЕ ИМА ТАКИВА, ДЕТО СИ МИСЛЯТ,
ЧЕ ТРЕВАТА Е ПО-ДОБРА ОТ БЕЛИЯ ПРАХ.
ЗАЙЦИТЕ НАПРИМЕР.

2011 – година на заека
масов знак - слънчево зайче
ЕКО ГОДИНА
ПРЕЗ 2011 ПОЛОЖЕТЕ ПОВЕЧЕ УСИЛИЯ В ОПАЗВАНЕТО НА РОДНАТА ПРИРОДА – ЛЕТУВАЙТЕ В АНТАЛИЯ.

2011 – година на заека
масов знак -зайченцето бяло
КИСЕЛА ГОДИНА
АКО ПРЕЗ 2011 ОТ ЧЕРВЕНОТО ВИ ИЗЛИЗАТ КИСЕЛИНИ,
МИНЕТЕ НА БЯЛО

2011 – година на заека
масов знак - зайче бързаче
ОБИЧНА ГОДИНА
И ПРЕЗ ПРЕЗ 2011 БИБЛИЯТА ЩЕ УЧИ ДА ОБИЧАМЕ БЛИЖНИЯ,
А КАМА СУТРА - КАК ТОЧНО ДА ГО ОБИЧАМЕ

2011 – година на заека
масов знак - зелено зайче
ЕКОЛОГИЧНА ГОДИНА
ИЗЯЖ ЕДИН БОБЪР И ШЕ СПАСИШ ЕДНО ДЪРВО

2011 – година на заека
масов знак - зайче касичка
ПАРИЧНА ГОДИНА
И ПРЕЗ 2011 НИЩО НЯМА ДА УКРЕПВА ВЯРАТА В ЧОВЕКА ТАКА, КАКТО КАПАРОТО

2011 – година на заека
масов знак – зайче плейбой
СЕКСУАЛНА ГОДИНА
И ПРЕЗ 2011 СЕКСЪТ ЩЕ Е КАТО ПАРТИЯ БРИДЖ – АКО НЯМАШ ДОБЪР ПАРТНЬОР, ТРЯБВА ДА ИМАШ ДОБРА РЪКА

2011 – година на заека
масов знак - Зайче с кравайче
ПАРАДОКСАЛНА ГОДИНА
И ПРЕЗ 2011 ХОМОСЕКСУАЛИСТИТЕ НЯМА ДА МОГАТ ДА СЕ РАЗМНОЖАВАТ ПО ПОЛОВ ПЪТ,
НО ЩЕ СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ

2011 – година на заека
масов знак - зайче в клетка
ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА
ПРЕЗ 2011 АДВОКАТИТЕ ЩЕ СТАНАТ ТОЛКОВА СКЪПИ,
ЧЕ ЩЕ Е ПО-ЕВТИНО ДА ПОДКУПИТЕ СЪДИЯТА.

неделя, 26 декември 2010 г.

дневникът на един дядо коледа 2010


24.12.2010, по обяд
Разхождам се из лъскавите пространства на мола с чудесен костюм и още по-чудесна кръстоска между Снежанка и джудже – наричам я Джуджанка. Срещам дете от блока, в който живея. Неузнаваем съм
- Здравей, красавице.
- Здравей, дядо Коледа! (изчервява се)
- Какъв подарък си ми заръчала за Коледа!?
(оживено) – Голяма кукла – бебе!
От години всеки ден я виждам как мъкне такава голяма кукла-бебе навсякъде, даже на училище тръгва с нея, оставя я в колата на татко, за да може да я грабне веднага, когато той я прибира след часовете.
- Хъмммм, голяма кукла-бебе!? Но ти, скъпа, вече имаш такава, нали!? Аз знам колко много я обичаш и навсякъде я взимаш със себе си. Какво ще стане с нея!?
(смут, още по-голямо изчервяване) – Ами аз... аз ще си ги гледам и двете...
- Ще се справиш ли с две кукли бебета!?
- (уверено и щастливо) – Оооо, да!
- Тогава знам къде да ти донеса куклата – в блока до църквата, вход А, на петия етаж, апартамента в дясно.
(втрещяване, отново изчервяване, последователно нямо обръщане към мама и татко с вдигната глава и невярващи очи)


24.12.2010, ранен следобед
Стоим пред огромната елегантна елха като на картичка – две мъники червени фигурки – дядо Коледа и Джуджанка. На подвижните стълби слиза семейство – виждаме първо краката им и постепенно нагоре ... най-напред естествено се показва малка къдрава красива главичка на момиченце, вгълбена е в някаква покупка, но още преди да сме видели главите на мама и татко, тя вдига огромни очи към нас. Грейва, облещва се, хуква по спускащите се стъпала:
- Дядо Коледааааааааааааа! – И се бухва отгоре ми като кенгуруче. Завира глава в брадата ми, сърчицето й тупка като баскетболна топка под коша, крещи в ухото ми
– Дядо Коледа, оообичам те!
- И аз те обиам, малката ми!
Отдръпва се малко от разрошените изкуствени влакна на брадата ми и ме поглежда от упор с блеснали очи
- Тогава значи ще се оженим!


24.12.2010, следобед
Двама тийнейджъри минават покрай мен
- Този Дядо Коледа не е истински.
Виквам след тях:
– Така ли мислите, момчета!?
Спират, единият се връща малко:
- Брадата ти е изкуствена.
Правя крачка към него:
- Е и!? Коледа в брадата ли е!?
(ще си тръгне, мисля си, или ще ми дръпне брадата пред всички деца... но той казва: )
- Н-не... коледа е.... тя е в нас... абе ти си преоблечен актьор, нали!?
- Да. Но съм и дядо Коледа. И ти си дядо Коледа.
- Как...
- Ще подариш ли подарък на някого довечера?
- Естествено.
- С любов ли ще го направиш!? Ще бъде ли специален, дори да не е скъп!?
- Ъ-ъ-ъ... ами да.
- Виждаш ли – ето затва и ти си дядо Коледа. Весела коледа, пораснало момче.
Пускам раменете му, които кой знае кога съм хванал с ръце...
- Айде бе! – вика приятелят му. Момчето тръгва към него, спира се и ме поглежда... после още няколко пъти се обръща преди да се изгуби в празничнта навалица...


24.12.2010, късен следобед
Суетя се с едно мъниче, което иска да се снимаме пред елхата. Доста далече от мен Джуджанка черпи с бонбони две момиченца. Тренираното ми в радиото ухо долява през гълчавата, че ги пита как се казват – Елеонора и Кати. Джуджанка вижда, че съм приключил снимките и ги повежда към мен. Посрещам ги:
- Здравей Елеонора, здравей Кати!
(кръгли очи, зяпнали уста, стъписване, тичат към група възрастни)
- Мамо, дядо Коледа знае имената ни! Елате, този е истинският!



25.12.2010, късен предиобед
финал като в американски коледен филм:
Обявено е, че и в празничния ден в мола Дядо Коледа ще чака децата от 11 часа. Предната вечер обаче решаваме, че едва ли някой ще се вдигне толкова рано и променяме началния час на 14.... Радвам се на празничната сутрин вкъщи – всички други спят, аз чопвам по нещо от нераздигнатата според обичая бъднивечерна трапеза, пия кафе по пижама, блажено спокойствие... наближава 11 и в мен се надига неясна тревога, притеснение, нещо ме гложди и ме кара да се чувствам гузно и некомфортно... обличам се набързо, и без това трябва да се купят някои неща.... мога да напазарувам и в кварталния магазин, но аз отивам в мола.... 11.30 е... Боже, молът е пълен, край елхата се суетят деца, няколко родители крият пакети за гърба си... охраната ми казва, че питат за дядо Коледа още от 11. Хуквам към офиса, който ползваме за съблекалня, нахлузвам костюма и преди да се юрна навън, се обаждам вкъщи
- Ами аз няма да се върна за обяд, пазарувайте вие отсреща.
- Как няма да се върнеш за коледния обяд, нали сте от два!?
- Ами в мола съм, тука е пълно с деца, разбираш ли, не мога да ги оставя така!
(съпругата ми мълчи известно време в слушалката и въздиша с усмивка: )
- Боже, ама ти наистина си станал дядо Коледа.

`

сряда, 1 декември 2010 г.

декември



поет беше казал че
душата му плаче за сняг
за бяло душата му плаче

а по бялото всичко личи
кой е стъпвал в дълбоката пряспа
жълто кой е оставил зад храста
де е дебнал ловецът
де е ляла кръв жертвата

пише случки декември по бялото
да излезеш
да прочетеш
и да се върнеш на топло при виното