сряда, 15 юни 2011 г.

черно


изображението е от photosight.ru, вдъхновението - от едно стихо на Веси Ангелова - двуминутна реакция

вдовиците
черни платна
на армията на туарегите
тихо седят на чергите
и чакат от небето мана

и чакат
и чакат
и чакат
устите им с пясък да втасат

небето на тънки ленти
спуска им дивиденти
на тяхната плътна тъга
какъв е процентът сега
на тези тарантули
число с незапълнени нули

и чакат
и чакат
и чакат
да ги помилва мракът

съсипват се пясъчни кули
ох
тихия шепот чу ли
в тази вдовишка сапунка
сълзата като маймунка
се спуска по сбръчкана палма
наръбена
черна
жална

и капе
и капе
и капе
като кръв по новия стапел

питай егейско море
защо хич не е добре
да бъдат черни платната
и защо бащата се мята
от високото във вълните
в пяната над скалите

и ето
и ето
и ето
завръща се в къщи детето

скърбен
умислен тезей
готов да влезе в музей

увяхнал е вече лавъра
от победата над минотавъра

забравени черни платна
плющят като знамена
закопчани в илиците
на робите на вдовиците



`

сряда, 1 юни 2011 г.

баси!



Не знам к`во значи втора награда на конкурса "В полите на Витоша", ама май ще ми я дават.
От една страна - поетична награда - малей, аз поет!? Имам проблема на онова момченце, дето получило психично разстройство, като разбрало, че балерините също акат: - ми за мене поет е една абсолютно ефирна субстанция, с която, както и да се гледам сутрин в огледалото, немам абсолютно никакви допирни точки. От друга страна наградата е втора, пък от гледната точка на сперматозоидите например разликата между първото и второто място е драматична, даже съдбовна...
Както и да е, ето за тези игри на рими ми се налага утре да скоча до София


ненадейно

уж изсъхна на слънце иззад скъсана щора
уж прогизна до дънце в потна сива умора
уж те пъди отблясъка на лисеещо теме
уж потъна във пясъка на изтлялото време
уж деца те прескачаха да не би да пораснеш
уж тромпетите плачеха че погребана гаснеш

а пък на
като котка девет пъти възкръсваш
пиеш водка след водка и във фикуса тръскаш
радвам се че си жива но съм дърт философ
по добре си отивай
знаеш пътя
Любов




нерва

една постоянна нерва ме друса под кривата круша
после крила разперва на комплекса ми сред кауша
като лудичките се киска
драска ме с мръсни нокти
и разсеяно дриска скучности еднооки
болест
чума
зараза
бедност на джоб и душица
кой на моканина каза
да чака бяло по жицата
нервата ме скопява
суши ми мъжките жили
отвътре изпепелява като табаско и чили
рита ме като седмаче
чаши ми слага в ръката
и през очите ми плаче като артист пред заплата
яде ме пустата нерва
както вълните ядат вятър
както хамалин ракия перва
както критик гледа театър
обитава ме мамка й нерва
като статуя камък
като сардина консерва
или като призрак замък
мразя я нервата гадна
от егенето я бърша
знам че от нея ще падна
а пък без нея ще свърша




гравитация

изпуснах се
потъвам между пръстите
етажите надолу стават гъсти
на сантасе играят зайци в дупката
боде коляното на ореха черупката
сгъстява се ентропията в ъгъла
Алиса
мила
стига си ме лъгала
бе сгладне и честлинни са комбурсите
но лимерика ми стопи ресурсите
а бабички все падат от балкона
мастило няма
има беладона
отваряй джам Елизавета
бам
пропадам чак до Ур и до Елам
като ранена антилопа гну във скута на самотен Енкиду
пропадам като дунавско ниво и няма хич за мене сонсонжмо
и няма да достигна скоро до дъното на Нгоронгоро
пропадам
т'ва е
Нютон
ябълка
по-тежък ставам
а пък все по-малък
пропадайки се свивам чак до точица и нямам нужда от пророчица
да знам какво ще стане в най-дълбокото
където ме влече като в олук
обаче споко

споко


пук