събота, 11 ноември 2017 г.

залези те




1.
Изчервява се слънцето вечер преди да се скрие на запад.
Капят в Дунав искри от лъчите му и се давят със златни следи.
Остани! – викат блеснали джамове и се дърпат от пантите.
Долу лампите се приготвят да станат слънца
през нощта.

2.
И надвечер, като пендара в топла пазва,
в отмала тиха слънцето залязва
и слънчогледите остават без компас,
и иде час откраднат самота
между деня загубен и нощта.

3.
По залез невидими нишки придърпват слънчевите зайчета.
Водят ги през лабиринта на дневни отражения към самовлюбени огледала,
зад които се крият, когато слънцето потъне.

4.
Има ли по-тъжно нещо от плажен чадър след залез?
Шарена гъба, забола тънко пънче в пясъка – ос на слънчев часовник,
който е умрял чак до утре сутринта.


Няма коментари:

Публикуване на коментар