пеят котки мартенски на двора
с глас и нокти порят тишината
и напомнят на заспали хора
че проспиват ласки под луната
че предпролетно кипи хормонът
за кога
бе хора
спите
барем попушете на балкона
котки щом се любят по нощѝте
По прогнозата –
дъжд,
ама някак извън
програмата,
ама някакси
изведнъж
за онез по алеята
двамата
с вдигнати яки на
палтата
и чадър, дето не
се отваря.
Капки бият
чертата
по ръба на дувара
под сияеща лампа
и във сребърна
локва се сбират.
А нощта – стара
кранта -
на бълбукащ улук
се подпира
и се чуди дали да
повърне
или за после да
го остави,
дали към вечерта
да се върне
или към утрото да
се отправи.
ритам вратата
не
защото искам да
вляза
а
защото не
искам ах
не (се) пука дори
да го чукаш
не идва дори да го рẏкаш
ходи другаде босо
сендеро луминосо
(е)мека е
неговата пътека
и
полека мърдат в
царевицата инките
на картинките по
вратата която ритам
и
ламѝте изяждат лáмите дъвкали
мураками
и
не питат какво се
полага
и
оставам на прага
умрѝ
едно
две
три
и последният пул
пада в чашата чай от
татул
край
(целуни тарантула
прережи си гръцмула
яж нитратна марула
запознай се с акула
или с прилеп в Китай)
бай
хвърлям сухи дърва във устата на старата
печка
полечка термометърът се събужда
и възбужда интереса на проклетите феички на
нощта
те изпълват на Чéрвен каньона
и във тъмното се пързалят по стръмното на
скалите
сърфират по гънките на наклона от магията
на студа упоени
голи
светещи
съвършени
не им пука за зимата
подиграват се с климата
пеят бясно с чакалите и отпушват мускалите
с аромати на диви цветя
аз
зад заключената врата храня печката с още
дърва и си лягам да спя
на февруари не му отива
но взе че
напече
нетърпеливите пеперуди
с бяла грация
накацаха по напъпила слива
като преждевременна еякулация
