хвърлям сухи дърва във устата на старата
печка
полечка термометърът се събужда
и възбужда интереса на проклетите феички на
нощта
те изпълват на Чéрвен каньона
и във тъмното се пързалят по стръмното на
скалите
сърфират по гънките на наклона от магията
на студа упоени
голи
светещи
съвършени
не им пука за зимата
подиграват се с климата
пеят бясно с чакалите и отпушват мускалите
с аромати на диви цветя
аз
зад заключената врата храня печката с още
дърва и си лягам да спя
Няма коментари:
Публикуване на коментар