Гледам през прозореца на балкона.
Дъждът, нежен, но настойчив любовник,
сваля листата на дърветата долу
като цвят от заспала икона.
Все по-студен е, но нали е гальовник,
ги съблича почти до голо.
Оставя им само ръждиви корони
и малко свян по ниските клони.
После си тръгва, без да довърши,
без да дари последна ласка.
След него снегът с пантомимна маска
надеждата за романтика ще прекърши.
Няма коментари:
Публикуване на коментар