artist Kenne
Gregoire
пелин мие небцето
ми и ме обвива в горчиво було
в червено потъва
ухото ми и се прави, че не е чуло това,
което не е за
чуване – време е за сбогуване
блог за разни стихчета, истории и други глупости
artist Kenne
Gregoire
пелин мие небцето
ми и ме обвива в горчиво було
в червено потъва
ухото ми и се прави, че не е чуло това,
което не е за
чуване – време е за сбогуване
чак сега паля
първа цигара
ето
удря като
барабанист
събудил се насред парчето
на бара чака първа ракия
сега ще отпия
и
ще забия година
назад брат
и
няма отбивка за
аварийно спиране
следва обикновено
просто насиране
изпаднала круша
като дисидент
избира уж таен
момент
да се търкулне на
покрива по наклона
все едно
утре по икиндия
ще е при другите във бидона
и
ще стане ракия
топло е
и
си пускам Мадона
frozen
поне е от
кротките
мале
колко съм грозен
като остана самичък
със котките
и
чакалите
маматасиебали
те
p.s.
котките ме
фиксират под вежда
щото хранят надежда
за (уж) каширана във кутия скумрия
колко си им
прозрачен, илия
в съня си написах
стих
за окъпан от
капките цвят
за въздишка, от която пониква торнадо
за потънал във
спомена град
за траур около
костилката на авокадо
за шнорхел, забравил да диша
но
ме домързя да
стана да го запиша
китът пее и плаче в дълбокото
но споко
не мислете, че е изгубен
щом сме глухи зад хорските щитове
ще го чуят други китове
и пеперудата, в която е влюбен
Гледам през прозореца на балкона.
Дъждът, нежен, но настойчив любовник,
сваля листата на дърветата долу
като цвят от заспала икона.
Все по-студен е, но нали е гальовник,
ги съблича почти до голо.
Оставя им само ръждиви корони
и малко свян по ниските клони.
После си тръгва, без да довърши,
без да дари последна ласка.
След него снегът с пантомимна маска
надеждата за романтика ще прекърши.