забравил съм наистина забравил съм
как настрани се килна късно слънцето
как кичурът над бузата ти стана златен
и блузата как спираше гърдите ти
да не политнат право във ръцете ми
и как изписка че змия май има в храстите
и уж се скри до мен прилепнала
как шарената черга на следобеда
постла се да не паднем в тръните
как стреснати разбягаха се дрехите
и меко се прегърнаха в тревата
как писък тих отнесе лястовицата
как мащерката гълташе въздишките
как в кожата попиваше пелинът
как хрусна охлювче под лакътя
и как един щурец пищя възбудено
че еньовден е и язък за билките
сред накамарени по рафтовете спомени
вървя с онази риза със ръкавите
които вързват се отзад
за да не пипам
Прекрасно стихотворение!
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Страхотно!Благодаря за удоволствието.
ОтговорИзтриванебрей,каква билкова еротика :))) страхотно,наистина :–Р
ОтговорИзтриванебях малко по родопите... да нагледам билките :)
ОтговорИзтриване(всъщност да представим "селото, което изчезна за една нощ", билки не видях, но ги подуших през продорците на колата и хотела:)
и хич не ми беше до интернет
благодаря ви, че сте ме навестили през това време
:)))))))))))))))))))))))))))))))))) ти си чиста обич! :)))))))
ОтговорИзтриване