четвъртък, 17 юни 2010 г.

стар еньовден

ти помниш - гледаше небето... а аз не помня - гледах теб

забравил съм наистина забравил съм
как настрани се килна късно слънцето
как кичурът над бузата ти стана златен
и блузата как спираше гърдите ти
да не политнат право във ръцете ми
и как изписка че змия май има в храстите
и уж се скри до мен прилепнала
как шарената черга на следобеда
постла се да не паднем в тръните
как стреснати разбягаха се дрехите
и меко се прегърнаха в тревата
как писък тих отнесе лястовицата
как мащерката гълташе въздишките
как в кожата попиваше пелинът
как хрусна охлювче под лакътя
и как един щурец пищя възбудено
че еньовден е и язък за билките

сред накамарени по рафтовете спомени
вървя с онази риза със ръкавите
които вързват се отзад
за да не пипам

5 коментара:

  1. Прекрасно стихотворение!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно!Благодаря за удоволствието.

    ОтговорИзтриване
  3. брей,каква билкова еротика :))) страхотно,наистина :–Р

    ОтговорИзтриване
  4. бях малко по родопите... да нагледам билките :)
    (всъщност да представим "селото, което изчезна за една нощ", билки не видях, но ги подуших през продорците на колата и хотела:)
    и хич не ми беше до интернет
    благодаря ви, че сте ме навестили през това време

    ОтговорИзтриване
  5. :)))))))))))))))))))))))))))))))))) ти си чиста обич! :)))))))

    ОтговорИзтриване