септември

бавните удари на сърцето на есента,
равните удари на сърцето на есента,
като стих на лангстън хюс пулсират в ефира…
в хамак от скитащи паяжини ниско заспива слънцето
и сънува пяна от тръпчива септемврийска бира

домашна мадона

синьо цвете в косите ми
и очите ми сини
устните ненаситени
пък съм и без бикини
виж ме млада и хубава
като плейбой икона
ако искаш съм курва
ако искаш мадона
стига кри се зад вестника
стига с таз телевизия
стига псува заместника
ще ти правя ревизия
плюя в твоята бира
и пържола с картофи
мен сърцето ми спира
от любов по пантофи
писнаха ми ушите
от мераци на думи
XXL по нощите
и наливни парфюми


.