октомври присяда на масата
и с ръкав бърше мократа буза
дърпа паяжинка от украсата
на дъждовна задръстена дюза
и се смее с последни лъчи
на умислено клекнало слънце
кротко грейнала дюля гълчи
пие млада ракия до дънце
после с мантия от листа
се загръща – не му е студено -
но уют си създава така
и мъглата върти на вретено
`
`
Няма коментари:
Публикуване на коментар