‘начи там жестоко вали, перманентно боли, лесно падат мъгли, бясно борят се халите, по ръждивата ламарина в пет и половина чакалите вият като джорджано, рано реката се прави, че я няма,
тъмното е като плюш, като хайку със туш, магданозена доза зелено, болярско вретено, на връщане по завоите безадресно повръщане и румънски коли без рисувана осева линия... петолиния на пияни междуселищни изпълнители...
кой ме кара да карам кола и да карам на кóла с осемнайсет лъжички меласа... няма класа в постмодерното криво поломие... и защо ли да пиша за всичко това... ами суета и нагризани беззащитни бастуни между иваново и табачка... ми не бачка кривулицата на религиозните пътеводители...
жицата не издържа повече от една бяла лястовица и моканинът в христоматията е шкартиран от задръстен министър... мистър, няма как да се срещнем на чаша – тази каша за тебе е рядка, но е патка всяка пиарка, врякаща като ярка, дето няма къде да снесе... сантасе е игра с двайсеичетири карти... няма парти и се сещам, нали, че жестоко вали като в началото...
маматасиебало то
Няма коментари:
Публикуване на коментар