Един път поисках да си махна часовника от
ръката. Не можах. Тогава се сетих, че мога да се сещам. И се сетих, че не нося
часовник откакто не нося бански.
Първия ми часовник, ръчен часовник, ми го подари дядо Илия, когато завърших четвърти клас. Дядо Илия не беше завършил четвърти клас и нямаше часовник. Но имаше четири коня. И те нямаха часовник, но цвилеха точно в четири сутринта. За да проверят дали някой наоколо има часовник. Или просто за да кажат, че отиват на тютюна.
Дядо пушеше тютюн, нарязан с джобно ножче и
увит във ленти от вестник „Народен другар“, нарязани със същото ножче.
Да пукна, ако си спомням какво пишеше в този
вестник.
Ето тук е трагизмът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар