петък, 27 ноември 2020 г.

народен другар (мили мой Х 21)

Един път поисках да си махна часовника от ръката. Не можах. Тогава се сетих, че мога да се сещам. И се сетих, че не нося часовник откакто не нося бански.

Първия ми часовник, ръчен часовник, ми го подари дядо Илия, когато завърших четвърти клас. Дядо Илия не беше завършил четвърти клас и нямаше часовник. Но имаше четири коня. И те нямаха часовник, но цвилеха точно в четири сутринта. За да проверят дали някой наоколо има часовник. Или просто за да кажат, че отиват на тютюна.

Дядо пушеше тютюн, нарязан с джобно ножче и увит във ленти от вестник „Народен другар“, нарязани със същото ножче.

Да пукна, ако си спомням какво пишеше в този вестник.

Ето тук е трагизмът.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар