ти ли си

 

ти ли си оня бастун, който ме спъва по пътя към нищото

ти ли си оня Харун справедливия, дето с мъдрости нищи комплексите на войната с големия праз на онуй скрито аз, дето дърпа зелени сополи през полетата голи на душевните профитероли, скрити в нежна салфетка в скута на мажоретка саката

бозата тече

нещо все ме влече да стоя настрана от реката, дето влачи лайната на Рим

мейнстрийм

да бе, Тибър се римува със Цибър

ти ли си географията, дето дава ми с мафията да деля хабитат

ти ли си Хипократ с озлобена простата

устата на Лао Дзъ ли си, бе да ти пляскам гъза

не

няма грубо да става

ти ли си

ти ли

във шишенце от чили дето носиш изследване в лабораторията

историята все се повтаря и царят взема царска бистрица, врана и цели приказки от гори

малеби

крем брюле

и Луи двеста и пети с парфе

чакай, че се загубих и по пътя се влюбих във въпроса си от началото

черно има ли в бялото

ти ли си

кой си ти

ред хот чили пепър или Черният Петър

на кого ли му пука

че...

бахти скуката