Когато ме остави мойто гадже
побягнах от Тъгата да се скрия
и без да чакам някой да ми каже
дезинфекцирах раната с Ракия.
Когато Самотата ме затвори
във своята невидима килия
полекичка вратата ми отвори
бутилка бистра гроздова Ракия.
Сливенска перла, Бургаски мускат
дали е от Петрич или от Кубрат -
съвсем патриотично си я пия
таз пущина наречена ракия.
Когато Махмурлукът ме подкара
и цепи ме глава на поразия
спасява ме една рецепта стара -
шкембе чорба и 50 Ракия.
Амброзия че пили Боговете
будалкаха ни. Не на мене тия!
Чете се ясно между редовете,
че на Олимп са къркали Ракия.
Шопска салата, сух таратор,
туршия домати, мезета от сорт -
бе с гола вода даже си я пия
таз пущина, наречена ракия.
Ако си скапан и направо гроги,
че накъдето се обърнеш - все балтия
напук на правилата строги
стопли душата си с Ракия.
Ако накриво гледа те Съдбата
и свърши тоалетната хартия
рисувай запетайки по стената
свири си блус и поркай си Ракия.
В кухничка малка в панелен затвор
навън под асмата на селския двор
направо насред пътя си я пия
таз пущина наречена Ракия.
слушай тука http://bukvite.bg/poem.php?docid=35106
