какво

каквото ми щуква
намира си буква
думичка - парапет
изречение - гредоред
по който да ходя
сам да се водя
да стъпвам
да тичам
на лист да обичам
хартия да ям
на други да дам да дъвчат със мен живот споделен
но само на думи
вместо помежду ни да има намачкан от ласки чаршаф
ужасен бошлаф
от стари приумици две изплитам въже
от срещнат случайно катун варя си сапун и остава ми само едно
какво
да пия
да се умия
и за едничката чест да се покатеря на Еверест

ветре

1984 (Тополовград)
винаги
когато се завръщам в малкия градец под планината
първо срещам с поглед къщите
после с устни брат ми вятъра
после двамата слизаме
поздравяваме старите хора
вечер гледаме телевизия или с чичовци пием на двора
нощем
в тихото укротен се завива с пердето
и въздиша до мен както сладко въздиша дете


2003 (“Момче и Вятър)
той безгрижно се ветрее
ту затихне
ту повее
ромоли като вода
завърти се на пета
в изкривен ръждив улук свирне като че напук
в миг изкачва планини
реше се през сто гори
листи брули
клони кърши
кой го знай какви ги върши
скита по земята цяла
стига ли се тази хала


2012 (зад прозореца на кухнята)
ветре
копеле рошаво
невидим издухал разбойнико
духче шантавао
лошаво
шумилистниче
неспокойнико
завържи зад гърба ми ръкавите на прострените пролетни ризи
да не плаша свещените крави
да не кърша внезапни филизи
събори ми на улица капата
да я гоня
да тичам сред хората
да отвинтя на скуката тапата
да се ритна с забравена шпора
донкихотовски да те чакам с халба бира на бара
да издухаш във мрака делниците от календара
духай бе
заеби синоптиците
грижа нямай
оранжев е кодът
и разресвай крилете на птиците
и с хвърчило ми дай небосвода

тази сутрин

С ГАЛОШИ, С ПУСНАТА КАЧУЛКА
ПЕНСИОНИРАНА ШУШУЛКА
НА КРАК ДЪРЖАЩА СЕ ЕДВА
ПЪХТИ ПРЕД МОЯТА КОЛА.
ВЪВ ТАЗ ПОЛЕДИЦА САМИЧКА
ДЕ КРЕТАШ, БЯЛА БОЖА ПТИЧКА?
ЗАЩО СИ ТЪЙ БЕЗСТРАШНА, СМЕЛА!?
НАВЯРНО В НЕКРОЛОГ СИ ЧЕЛА:
“ТОЗ, КОЙТО ПАДНЕ, НЕ УМИРА”!?

ДА! НЕГО ОРТОПЕД ГО СБИРА!


`

покана

добри хора, заповядайте в новия ми блог за събития с текущата дата - ще насочвам вниманието ви към едно събитие, случило се на този ден, придружено с глупотевичен коментар. Ако ме посещавате на това ново място всеки ден, току виж сте ме навили да го комерсиализирам :))))))) а кой бяга от някой лев в днешно време!? :)))
Ето: http://calendarnik.blogspot.com/2012/02/5.html

северно сияние

Виновни са Ангелова и Маркова - заразиха ме с техните кратки пиеси. Този текст е провокиран от утрешните годишнините от смъртта на двама различници - Данил Хармс и Всеволод Мейерхолд, северното сияние и ледените буболечки в главата ми. Читателю, моля, отдели минутка да ми напишеш какво мислиш - за първи път ми е да пиша такова чудо :))) и ще ми е интересно твоето мнение. Благодаря.




СЕВЕРНО СИЯНИЕ
текст

ЕДИНИЯТ седи на стълбче за привързване на лодки на самия ръб
на кея и гледа небето, където гори Северното сияние.
Приближава се ДРУГИЯТ

ДРУГИЯТ Какво правите тук!?
ЕДИНИЯТ Гледам Северното сияние.
ДРУГИЯТ Можехте да го гледате по телевизията или в Ютуб.
ЕДИНИЯТ Северно сияние на екран!? Това си е извращение просто!
ДРУГИЯТ И как успяхте да дойдете чак до тук!?
ЕДИНИЯТ Не е за вярване, нали!? ... Децата ми направиха подарък...
Екскурзия...
ДРУГИЯТ Това е ясно, аз питам как стигнахте до този кей. Защо не гледате
сиянието оттам с другите, с групата, а все се отлъчвате?
ЕДИНИЯТ Сега това не е забранено, нали!? Кой сте вие!?
ДРУГИЯТ Аз съм отговорник на екскурзията.
ЕДИНИЯТ Нали вече... Както и да е. Бъдете и Пища Хуфнагел, щом ви
влече, но ако обичате.... бих искал да гледам Северното сияние
сам...
ДРУГИЯТ И с какво толкова ви пречат другите!?
ЕДИНИЯТ Ох, ами с това, че всеки иска да разкаже на околните за своето Северно сияние, все едно те не го виждат, разбирате ли? Ако си в Сливен и някой по телевизията ти разправя, че Северното сияние е като електрикова котка, бръкнала с опашка в контакта и после бавно разхождаща се по изпусната на пода палитра, можеш да го приемеш. Но ако си в Рейкявик и сиянието е пред самия теб, а някой ти крещи в ухото – виж го, като електрикова котка е, при положение, че сам много добре виждаш, че не е никаква котка, ами е полудял кардиограф, драскащ върху дъгата – това е вече изнервящо, нали!?
ДРУГИЯТ Нали все пищите за свобода на словото – сега пък – изнервящо
било...
ЕДИНИЯТ Ирония ли долавям!? Изненадвате ме приятно.
ДРУГИЯТ Мога да ви кажа...
ЕДИНИЯТ Моля, само не ми казвайте на какво ви прилича Северното
сияние!
ДРУГИЯТ Умирате си да се правите на интересен, нали!? Едно време таква
като вас правилно не ги пускаха на екскурзия даже до Румъния.
ЕДИНИЯТ Е, сега, слава богу, има глобализация.
ДРУГИЯТ Именно. Глобализацията прави хората еднакви, а не като вас – все
да сте различни. Глобализацията е да си седиш в къщи и да бъдеш
като хората по целия свят.
ЕДИНИЯТ Глупости, точно обратното – глобализацията е да пътуваш по
целия свят, но да бъдеш себе си.
ДРУГИЯТ Винаги ми е било интересно – с какво си мислите, че сте
по-различен от другите? Вие и останалите като вас! Мм!?
И вие имате 20 пръста, девет дупки, един пъп...
с какво сте по-различен от мен например?
ЕДИНИЯТ Ами например аз гледам Северното сияние, а вие не го гледате.
Гледате мен. Ето – и двамата имаме по две очи, но ги използваме
по различен начин. Имаме по една уста, но моята се усмихва на
това, което виждат очите ми, а вашата на всичко се мръщи.
ДРУГИЯТ Знаете ли, най-дразнещото у хора като вас е непрекъснатото ви
остроумничене. Все намирате на какво да се смеете! А животът е
нещо сериозно! Ако всички се смеем, кой ще върши сериозните
неща!? Хора като вас само пречат!
ЕДИНИЯТ Не съм казал, че не бива да има сериозни хора. Просто аз съм
весел човек, а друг пък е сериозен човек. И всичко е наред. А вие,
струва ми се, искате да има само сериозни хора. ... И моля ви,
бихте ли ме оставили намира – искам да гледам Северното сияние
сам.
ДРУГИЯТ Значи нямате нищо против сериозните хора!?
ЕДИНИЯТ Естествено, че не.
ДРУГИЯТ Дори против мен!?
ЕДИНИЯТ Единствено против това, че в момента ми пречите да гледам
Северното сияние на спокойствие.
ДРУГИЯТ Значи все пак искате да ме няма!? Да няма такива като мен!?
ЕДИНИЯТ В моменти като този – да!
ДРУГИЯТ (вади пистолет и го подава на ЕДИНИЯ) Застреляйте ме и готово.
ЕДИНИЯТ (автоматично поема писолета, като годържи за дулото) МОЛЯ!? Какво... Какво правите!? (тръгва с пистолета към ДРУГИЯ) Вземете си пистолета!
ДРУГИЯТ Нали искахте да ме няма – просто хванете пистолета както трябва, насочете го към мен и натиснете спусъка. Явно под северното сияние няма място и за двама ни.
ЕДИНИЯТ Това е смешно, наистина. Дуел за северното сияние! Ха-аха! При
това с един пистолет, криза... хаха! Да се стреляме поред тогава.
Вземете пистолета – той е ваш, вие ще стреляте първи. (връща му
пистолета)
ДРУГИЯТ О кей! ( поема оръжието, отдръпва се на крачка две, прицелва
се с изпъната ръка и стреля)
ЕДИНИЯТ (пада, хваща се за гърдите) Боже!
ДРУГИЯТ (надвесва се над него) Сега доволен ли си!?
ЕДИНИЯТ (надига се, гледа другия, бавно се усмихва) Всъщност да...
отивам там, където вас ви няма.... (умира)
ДРУГИЯТ Мамка ти!... Ха! ... Обаче не позна, копеле! Не-не-не! Идвам с теб!
(вдига пистолета до слепоочието си и стреля)



край


`

приказка за електоралната единица

изображение - photosight.ru


много стар текст, чак не знаех, че го имам, мислех, че е заминал в небитието заедно със сайта щъркел, ама покрай "светлина в тунела" открих и него. Писал съм го в началота на деветдесетте. Днес добавих само горския певец с песента "родната такова ни пази". Други разлики откривате ли!? :)))


Имало едно време един електорат и в него имало една електорална единица. Тая електорална единица си имала баба, която живеела вдън гората Алиенация.
Един ден едно птиче от седми горски отдел подшушнало на електоралната единица, че трябва да върви на бабината си, защото е болна. Електоралната единица не била плащала данък обществено мнение и затова тутакси се завтекла да намине къмто болната баба, което ще рече, че зацепила през тъмната гора Алиенация да хвърли едно око на дъртофелницата - жива ли е, пък ако не - ще ли да има нещо за приватизиране и дебабизиране.
Не щеш ли, изведнъж изневиделица и съвсем ей така от гъстите дебри на тъмната гора Алиенация изскочил един напорист и мазен вълк, който ловко разтворил раираните си торби и обградил електоралната единица с принадлежности от близки и далечни страни – всичко за един лев. И тя като се захласнала, мазният вълк ловко свил протритото й портмоне, после викнал че го ограбила, праснал й една принадлежност, посегнал на честта й, па си сбрал партакешите и се не видял.
Електоралната единица не гъкнала, станала, отупала вехтите си дрешки и пак тръгнала на бабината си. Не й пукало. Свикнала била. Обаче не направила и две крачки - от неизбродните дебри на тъмната гора Алиенация изскочил друг вълк – настървен, свиреп, а защото си вършел сам работата – и дебеловрат, пръснал я с газова принадлежност, фраснал я с принадлежност за бейзбол, посегнал на честта й, посегнал на вехтите й дрешки и се омел с безадресна псувня.
Електоралната единица станала, потрепнала от горския хлад, па продължила - нали била свикнала!? Обаче, нали се сещате, тъкмо пооправила походката - от опасните дебри на тъмната гора Алиенация изскочил опасен вълк в униформа и ревнал на електоралната единица: - Мамка ти ексхибиционистка, праснал я през бъбреците с една принадлежност, щракнал на ръчичките й друга принадлежност, посегнал на честта й... па повторил, щото друго нямало... па... станцията му изхъркала нещо суперхиперсвръхстрогосекретно и кодирано с много майки, слушам, муебайката, ревнал униформеният вълк, теглил на електоралната единица една принадлежност за сбогом и отпрашил.
Електоралната единица полежала, полежала, па се изправила криво-ляво, закретала криво-дясно и въздъхнала философски - и с това се свиква... и таман да кривне към бабината си, от непредвидимите дебри на тъмната гора Алиенация изскочил горски певец и веднага изпял едно възвание за отпор на горските фирми за охрана и обществено хранене, както и възвание към всички вълци да си извадят кучешките зъби. Тутакси от демократичните дебри на тъмната гора Алиенация изскочил друг певец и запял, че аре нема нужда, нас родната такова ни пази...
Електоралната единица се олюляла от противоречиви чувства, но в тоз сюблимен момент от щедрите дебри на тъмната гора Алиенация изскочили една тумба кандидат-вълци и завикали един през друг че НЯМА СТРАШНО! НЯМА ШЕСТ-ПЕТ! НЯМА ЛАБАВО! И въобще - НЯМА!
Ей те тука внезапно, неочаквано и изненадващо електоралната единица, многострадалната електорална единица, супер държеливата и свръх адаптивна електорална единица взела, че прекрачила някакъв невидим праг в себе си и ... отнесла плувката, ритнала камбаната, хвърлила петалата, гушнала букета и въобще.
Което веднага я превърнало от електорална единица в електорална нула!
Тогава от безнадеждните дебри на тъмната гора Алиенация предпазливо надникнали горските политици и казали – жалко, една бюлетина по малко.
И аз бях там... На погребението де... Всъщност бяхме двама - аз и на електоралната единица баба й. Жито ядохме, свещ запалихме, вятър духна - угаси я, предизборен плакат откъсна, та пресния гроб с него застла...
И така...

светлина в тунела

Човек и добре да живее, умира. Това не съм го измислил аз. Как точно става тая работа, един Господ знае... и архангел Михаил, де.
Разравят, че в последния миг целият живот минавал пред очите ти като на филмова лента... Б-р-р, ега ти кошмара. И още разправят за тунела и светлината в края му, която мами, мами... Чунким тая светлина в тунела не ни се привижда през целия живот – ту едни ти я светнат, ту други, ама накрая сметката за тока все ти я плащаш...
Обаче мислил съм си - може пък накрая наистина да я вижда човек пустата светлинка, нещо като премия, джакпот на живота. И така излезе, мама му стара! От къде зная ли? Абе, може и да ми се смеете, обаче един път умрях. И ако вземете да ме питате като как е станала тая работа, срам не срам, ще ви кажа.
Имам, значи, един комшия - голям зевзек. Пък жена му урсуз за две Корнелии Нинови, че и отгоре. Направо му изпива мозъка. И на човека му дошло до гуша и решил да я вразуми както той си знае. След поредния скандал да вземе да отиде в мазето, ама три пъти й казал къде отива, долу направил една постановка, че уж се беси - нали се сещате - вързал се под мишниците и виси като на тиранти, пък примката на врата - само за заблуда, пълен камуфлаж, като един каскадьор направо. Като се минало достатъчно време, чул цербера да шляпа с чехли към семейното консервохранилище да му упражни контрол, ритнал столчето и се направил на обесен. И оная като писнала, рев, писък, шаш и паника, бедна ви е фантазията!
Пък аз таман се прибирам от работа и чувам, че в мазето някой се изхитрява хем да хлипа, хем да вие, хем да кълне като циганска тъща. Хукнах надолу да видя какво става... и видях каквото видях! Грабнах го оня шемет през краката, вдигнах го и викам на крокозъбела - Бягай ма! Бягай да викаш полиция, бърза помощ, поп, каквото ти дойде на ум, и вещогерът хукна та се не видя. Пък аз останах като на оня филм с хармониката - надигам, пъшкам и се моля да устискам… и както ми треперят мартинките, взех че... Ох, дяволът ме накара, знам си, ама ракията им е като елексир... и го стиснах оня малоумник с едната ръка, с другата се пресегнах и хоп от рафтчето една бутилка в джоба, а той като ревна отгоре, върни ракията на мястото, бе тъпан... сърцето ми се обърна и умрях!
Сега защо пак съм жив, ще попитате. Ами после възкръснах, при това таман на време - вече ме били курдисали за разфасоване на масата в моргата и една студентка пипнала където не й е работата, златни му ръце на момичето.
Ама аз за друго говорех - за светлината в края на тунела.
Значи, като умрях, първо вървях по един сив път... някои разправят, че душите на християните минавали в отвъдното по пътя на Исус към Голгота. Може, аз не съм ходил по тез краища, ходил съм само в Съветския Съюз, но то не се брои, защото Съветски Съюз вече нали няма. Та накрая на оня сив път, вам лъжа - мене истина, два тунела! И в двата тунела - светлина!
Мен са ме учили преди да действам да помисля, и ей на - цял живот мислих и тъкмо щях вече да започна да действам - взех, че умрях. И докато си мисля там пред двата тунела - хоп насреща ми един ангел. Беличък, русичък, бузки, крилца, къдрици - картинка. И картинката ми вика:
- Хайде, човече, ела в левия тунел. Той води в рая. А на тебе там ти е мястото, защото си праведен.
- Не съм много праведен - викам аз като един дядо Матейко - ама, щом казвате... Вие по знаете - и докато мрънкам така, хоп - пръкна се и един дявол - черен, ухилен, печен, със златен зъб и вика:
- Щом сам се чувстваш грешен, човече, значи си самоосъзнат, ела в десния тунел!
- Моля ви, конкуренцията си е конкуренция, - вика ангелът на дявола - обаче аз дойдох първи, значи редно е първи да си направя офертата. Хайде, човече, заповядайте, пуснете смъртния акт в ей тази урна...
-Опа! - вика дяволът - Тука, приятелче, е ничие пространство и има Свобода! Внушенията - в църквата или по време на кампанията, нали така. Сега човекът сам ще решава, долу достатъчно сте му мътили главата. Сега, ако иска, актчето ще го пусне в моята урничка. Давай, човече, да не ти пука! При мен е купонът, оттатък е пълна скука!
- Моля ви! Моля ви! - изчерви се ангелът! - Ами че това си е реклама, нерегламентирана, долнопробна, римувана реклама.
-Тихо, човекът решава!
- Но аз имам право на реплика! - чурулика обидено ангелът.
- После аз взимам дуплика и се връщаме на старото място - контрира го
дяволът - Така че, трай си!
- То когато на един дявол му липсват първите седем хилядолетия - нацупи се ангелът.
- Ха! Ами когато за управлението на Вселената претендират чистофайници и олизани типчета, дето се правят, че не виждат лайната - изплю се презрително дяволът.
- Циник и грубиян! - жално пропя ангелът.
- Педераст! - изхили се дяволът... и продължиха все по-настървено, а за мен забравиха въобще.
Пък аз се повъртях-повъртях, окашлях се, пък си навих смъртния акт на тръбичка, обърнах се и поех полека лека обратно по сивия път, по сивия път, та до моргата. И както вече ви казах - таман на време.
Сега живея втори живот.
Ама, знаете ли - и той като първия.