приказка за електоралната единица

изображение - photosight.ru


много стар текст, чак не знаех, че го имам, мислех, че е заминал в небитието заедно със сайта щъркел, ама покрай "светлина в тунела" открих и него. Писал съм го в началота на деветдесетте. Днес добавих само горския певец с песента "родната такова ни пази". Други разлики откривате ли!? :)))


Имало едно време един електорат и в него имало една електорална единица. Тая електорална единица си имала баба, която живеела вдън гората Алиенация.
Един ден едно птиче от седми горски отдел подшушнало на електоралната единица, че трябва да върви на бабината си, защото е болна. Електоралната единица не била плащала данък обществено мнение и затова тутакси се завтекла да намине къмто болната баба, което ще рече, че зацепила през тъмната гора Алиенация да хвърли едно око на дъртофелницата - жива ли е, пък ако не - ще ли да има нещо за приватизиране и дебабизиране.
Не щеш ли, изведнъж изневиделица и съвсем ей така от гъстите дебри на тъмната гора Алиенация изскочил един напорист и мазен вълк, който ловко разтворил раираните си торби и обградил електоралната единица с принадлежности от близки и далечни страни – всичко за един лев. И тя като се захласнала, мазният вълк ловко свил протритото й портмоне, после викнал че го ограбила, праснал й една принадлежност, посегнал на честта й, па си сбрал партакешите и се не видял.
Електоралната единица не гъкнала, станала, отупала вехтите си дрешки и пак тръгнала на бабината си. Не й пукало. Свикнала била. Обаче не направила и две крачки - от неизбродните дебри на тъмната гора Алиенация изскочил друг вълк – настървен, свиреп, а защото си вършел сам работата – и дебеловрат, пръснал я с газова принадлежност, фраснал я с принадлежност за бейзбол, посегнал на честта й, посегнал на вехтите й дрешки и се омел с безадресна псувня.
Електоралната единица станала, потрепнала от горския хлад, па продължила - нали била свикнала!? Обаче, нали се сещате, тъкмо пооправила походката - от опасните дебри на тъмната гора Алиенация изскочил опасен вълк в униформа и ревнал на електоралната единица: - Мамка ти ексхибиционистка, праснал я през бъбреците с една принадлежност, щракнал на ръчичките й друга принадлежност, посегнал на честта й... па повторил, щото друго нямало... па... станцията му изхъркала нещо суперхиперсвръхстрогосекретно и кодирано с много майки, слушам, муебайката, ревнал униформеният вълк, теглил на електоралната единица една принадлежност за сбогом и отпрашил.
Електоралната единица полежала, полежала, па се изправила криво-ляво, закретала криво-дясно и въздъхнала философски - и с това се свиква... и таман да кривне към бабината си, от непредвидимите дебри на тъмната гора Алиенация изскочил горски певец и веднага изпял едно възвание за отпор на горските фирми за охрана и обществено хранене, както и възвание към всички вълци да си извадят кучешките зъби. Тутакси от демократичните дебри на тъмната гора Алиенация изскочил друг певец и запял, че аре нема нужда, нас родната такова ни пази...
Електоралната единица се олюляла от противоречиви чувства, но в тоз сюблимен момент от щедрите дебри на тъмната гора Алиенация изскочили една тумба кандидат-вълци и завикали един през друг че НЯМА СТРАШНО! НЯМА ШЕСТ-ПЕТ! НЯМА ЛАБАВО! И въобще - НЯМА!
Ей те тука внезапно, неочаквано и изненадващо електоралната единица, многострадалната електорална единица, супер държеливата и свръх адаптивна електорална единица взела, че прекрачила някакъв невидим праг в себе си и ... отнесла плувката, ритнала камбаната, хвърлила петалата, гушнала букета и въобще.
Което веднага я превърнало от електорална единица в електорална нула!
Тогава от безнадеждните дебри на тъмната гора Алиенация предпазливо надникнали горските политици и казали – жалко, една бюлетина по малко.
И аз бях там... На погребението де... Всъщност бяхме двама - аз и на електоралната единица баба й. Жито ядохме, свещ запалихме, вятър духна - угаси я, предизборен плакат откъсна, та пресния гроб с него застла...
И така...

светлина в тунела

Човек и добре да живее, умира. Това не съм го измислил аз. Как точно става тая работа, един Господ знае... и архангел Михаил, де.
Разравят, че в последния миг целият живот минавал пред очите ти като на филмова лента... Б-р-р, ега ти кошмара. И още разправят за тунела и светлината в края му, която мами, мами... Чунким тая светлина в тунела не ни се привижда през целия живот – ту едни ти я светнат, ту други, ама накрая сметката за тока все ти я плащаш...
Обаче мислил съм си - може пък накрая наистина да я вижда човек пустата светлинка, нещо като премия, джакпот на живота. И така излезе, мама му стара! От къде зная ли? Абе, може и да ми се смеете, обаче един път умрях. И ако вземете да ме питате като как е станала тая работа, срам не срам, ще ви кажа.
Имам, значи, един комшия - голям зевзек. Пък жена му урсуз за две Корнелии Нинови, че и отгоре. Направо му изпива мозъка. И на човека му дошло до гуша и решил да я вразуми както той си знае. След поредния скандал да вземе да отиде в мазето, ама три пъти й казал къде отива, долу направил една постановка, че уж се беси - нали се сещате - вързал се под мишниците и виси като на тиранти, пък примката на врата - само за заблуда, пълен камуфлаж, като един каскадьор направо. Като се минало достатъчно време, чул цербера да шляпа с чехли към семейното консервохранилище да му упражни контрол, ритнал столчето и се направил на обесен. И оная като писнала, рев, писък, шаш и паника, бедна ви е фантазията!
Пък аз таман се прибирам от работа и чувам, че в мазето някой се изхитрява хем да хлипа, хем да вие, хем да кълне като циганска тъща. Хукнах надолу да видя какво става... и видях каквото видях! Грабнах го оня шемет през краката, вдигнах го и викам на крокозъбела - Бягай ма! Бягай да викаш полиция, бърза помощ, поп, каквото ти дойде на ум, и вещогерът хукна та се не видя. Пък аз останах като на оня филм с хармониката - надигам, пъшкам и се моля да устискам… и както ми треперят мартинките, взех че... Ох, дяволът ме накара, знам си, ама ракията им е като елексир... и го стиснах оня малоумник с едната ръка, с другата се пресегнах и хоп от рафтчето една бутилка в джоба, а той като ревна отгоре, върни ракията на мястото, бе тъпан... сърцето ми се обърна и умрях!
Сега защо пак съм жив, ще попитате. Ами после възкръснах, при това таман на време - вече ме били курдисали за разфасоване на масата в моргата и една студентка пипнала където не й е работата, златни му ръце на момичето.
Ама аз за друго говорех - за светлината в края на тунела.
Значи, като умрях, първо вървях по един сив път... някои разправят, че душите на християните минавали в отвъдното по пътя на Исус към Голгота. Може, аз не съм ходил по тез краища, ходил съм само в Съветския Съюз, но то не се брои, защото Съветски Съюз вече нали няма. Та накрая на оня сив път, вам лъжа - мене истина, два тунела! И в двата тунела - светлина!
Мен са ме учили преди да действам да помисля, и ей на - цял живот мислих и тъкмо щях вече да започна да действам - взех, че умрях. И докато си мисля там пред двата тунела - хоп насреща ми един ангел. Беличък, русичък, бузки, крилца, къдрици - картинка. И картинката ми вика:
- Хайде, човече, ела в левия тунел. Той води в рая. А на тебе там ти е мястото, защото си праведен.
- Не съм много праведен - викам аз като един дядо Матейко - ама, щом казвате... Вие по знаете - и докато мрънкам така, хоп - пръкна се и един дявол - черен, ухилен, печен, със златен зъб и вика:
- Щом сам се чувстваш грешен, човече, значи си самоосъзнат, ела в десния тунел!
- Моля ви, конкуренцията си е конкуренция, - вика ангелът на дявола - обаче аз дойдох първи, значи редно е първи да си направя офертата. Хайде, човече, заповядайте, пуснете смъртния акт в ей тази урна...
-Опа! - вика дяволът - Тука, приятелче, е ничие пространство и има Свобода! Внушенията - в църквата или по време на кампанията, нали така. Сега човекът сам ще решава, долу достатъчно сте му мътили главата. Сега, ако иска, актчето ще го пусне в моята урничка. Давай, човече, да не ти пука! При мен е купонът, оттатък е пълна скука!
- Моля ви! Моля ви! - изчерви се ангелът! - Ами че това си е реклама, нерегламентирана, долнопробна, римувана реклама.
-Тихо, човекът решава!
- Но аз имам право на реплика! - чурулика обидено ангелът.
- После аз взимам дуплика и се връщаме на старото място - контрира го
дяволът - Така че, трай си!
- То когато на един дявол му липсват първите седем хилядолетия - нацупи се ангелът.
- Ха! Ами когато за управлението на Вселената претендират чистофайници и олизани типчета, дето се правят, че не виждат лайната - изплю се презрително дяволът.
- Циник и грубиян! - жално пропя ангелът.
- Педераст! - изхили се дяволът... и продължиха все по-настървено, а за мен забравиха въобще.
Пък аз се повъртях-повъртях, окашлях се, пък си навих смъртния акт на тръбичка, обърнах се и поех полека лека обратно по сивия път, по сивия път, та до моргата. И както вече ви казах - таман на време.
Сега живея втори живот.
Ама, знаете ли - и той като първия.

Air Drops

http://www.youtube.com/watch?v=cM-jCbo6jKs&feature=player_embedded

кап-кап-кап...
на лятото прашен долап
крие сантименталните водомери
на сушата.
кой ще намери
пръсти да стисне гушата
на внезапно събудена чакра?
калиакра, средновековен джулай,
бледо утро без пай
и момичета със забити в скалата пети...
полети, полети, полети -
дестилирана в пладнето капка,
запечатана в гърлото хапка,
дропс,
олигавен от хората мопс
набръчкан от грижи шар пей„
и един чичопей
хей!
хипер-басът в колоната чука
и в’обще не ми пука,
че змеят отнася момата...
тревата
ми расте от ушите
и пуши,
а вълните,
потривайки лапки,
се разпадат на капки
като мънички круши

черно

изображението е от photosight.ru, вдъхновението - от едно стихо на Веси Ангелова - двуминутна реакция

вдовиците
черни платна
на армията на туарегите
тихо седят на чергите
и чакат от небето мана

и чакат
и чакат
и чакат
устите им с пясък да втасат

небето на тънки ленти
спуска им дивиденти
на тяхната плътна тъга
какъв е процентът сега
на тези тарантули
число с незапълнени нули

и чакат
и чакат
и чакат
да ги помилва мракът

съсипват се пясъчни кули
ох
тихия шепот чу ли
в тази вдовишка сапунка
сълзата като маймунка
се спуска по сбръчкана палма
наръбена
черна
жална

и капе
и капе
и капе
като кръв по новия стапел

питай егейско море
защо хич не е добре
да бъдат черни платната
и защо бащата се мята
от високото във вълните
в пяната над скалите

и ето
и ето
и ето
завръща се в къщи детето

скърбен
умислен тезей
готов да влезе в музей

увяхнал е вече лавъра
от победата над минотавъра

забравени черни платна
плющят като знамена
закопчани в илиците
на робите на вдовиците



`

баси!

Не знам к`во значи втора награда на конкурса "В полите на Витоша", ама май ще ми я дават.
От една страна - поетична награда - малей, аз поет!? Имам проблема на онова момченце, дето получило психично разстройство, като разбрало, че балерините също акат: - ми за мене поет е една абсолютно ефирна субстанция, с която, както и да се гледам сутрин в огледалото, немам абсолютно никакви допирни точки. От друга страна наградата е втора, пък от гледната точка на сперматозоидите например разликата между първото и второто място е драматична, даже съдбовна...
Както и да е, ето за тези игри на рими ми се налага утре да скоча до София

ненадейно

уж изсъхна на слънце иззад скъсана щора
уж прогизна до дънце в потна сива умора
уж те пъди отблясъка на лисеещо теме
уж потъна във пясъка на изтлялото време
уж деца те прескачаха да не би да пораснеш
уж тромпетите плачеха че погребана гаснеш

а пък на
като котка девет пъти възкръсваш
пиеш водка след водка и във фикуса тръскаш
радвам се че си жива но съм дърт философ
по добре си отивай
знаеш пътя
Любов




нерва

една постоянна нерва ме друса под кривата круша
после крила разперва на комплекса ми сред кауша
като лудичките се киска
драска ме с мръсни нокти
и разсеяно дриска скучности еднооки
болест
чума
зараза
бедност на джоб и душица
кой на моканина каза
да чака бяло по жицата
нервата ме скопява
суши ми мъжките жили
отвътре изпепелява като табаско и чили
рита ме като седмаче
чаши ми слага в ръката
и през очите ми плаче като артист пред заплата
яде ме пустата нерва
както вълните ядат вятър
както хамалин ракия перва
както критик гледа театър
обитава ме мамка й нерва
като статуя камък
като сардина консерва
или като призрак замък
мразя я нервата гадна
от егенето я бърша
знам че от нея ще падна
а пък без нея ще свърша




гравитация

изпуснах се
потъвам между пръстите
етажите надолу стават гъсти
на сантасе играят зайци в дупката
боде коляното на ореха черупката
сгъстява се ентропията в ъгъла
Алиса
мила
стига си ме лъгала
бе сгладне и честлинни са комбурсите
но лимерика ми стопи ресурсите
а бабички все падат от балкона
мастило няма
има беладона
отваряй джам Елизавета
бам
пропадам чак до Ур и до Елам
като ранена антилопа гну във скута на самотен Енкиду
пропадам като дунавско ниво и няма хич за мене сонсонжмо
и няма да достигна скоро до дъното на Нгоронгоро
пропадам
т'ва е
Нютон
ябълка
по-тежък ставам
а пък все по-малък
пропадайки се свивам чак до точица и нямам нужда от пророчица
да знам какво ще стане в най-дълбокото
където ме влече като в олук
обаче споко

споко


пук

просто ей така

изображение photosight.ru


просто ей така
като сламка по равно поточе
като топче по каменни плочи
като чайка по мокрия пясък
като обеден слънчев отблясък
просто
с пеперудена грация
като без гравитация
ей така
ами да

тишината е

изображение fotosight.ru




тишината е мъртва корона
от контури на ноти изпети
тишината е фас на балкона
дето снощи са пили поети
тишината е спомен за капка
след като кранчето е поправено
тишината е детска лопатка
в пясъчника забравена
тишината е акустика
глуха
за напънати децибели
тишината е тиквичка куха
обелена

`
`