понеделник, 11 юли 2011 г.

Air Drops



http://www.youtube.com/watch?v=cM-jCbo6jKs&feature=player_embedded

кап-кап-кап...
на лятото прашен долап
крие сантименталните водомери
на сушата.
кой ще намери
пръсти да стисне гушата
на внезапно събудена чакра?
калиакра, средновековен джулай,
бледо утро без пай
и момичета със забити в скалата пети...
полети, полети, полети -
дестилирана в пладнето капка,
запечатана в гърлото хапка,
дропс,
олигавен от хората мопс
набръчкан от грижи шар пей„
и един чичопей
хей!
хипер-басът в колоната чука
и в’обще не ми пука,
че змеят отнася момата...
тревата
ми расте от ушите
и пуши,
а вълните,
потривайки лапки,
се разпадат на капки
като мънички круши

сряда, 15 юни 2011 г.

черно


изображението е от photosight.ru, вдъхновението - от едно стихо на Веси Ангелова - двуминутна реакция

вдовиците
черни платна
на армията на туарегите
тихо седят на чергите
и чакат от небето мана

и чакат
и чакат
и чакат
устите им с пясък да втасат

небето на тънки ленти
спуска им дивиденти
на тяхната плътна тъга
какъв е процентът сега
на тези тарантули
число с незапълнени нули

и чакат
и чакат
и чакат
да ги помилва мракът

съсипват се пясъчни кули
ох
тихия шепот чу ли
в тази вдовишка сапунка
сълзата като маймунка
се спуска по сбръчкана палма
наръбена
черна
жална

и капе
и капе
и капе
като кръв по новия стапел

питай егейско море
защо хич не е добре
да бъдат черни платната
и защо бащата се мята
от високото във вълните
в пяната над скалите

и ето
и ето
и ето
завръща се в къщи детето

скърбен
умислен тезей
готов да влезе в музей

увяхнал е вече лавъра
от победата над минотавъра

забравени черни платна
плющят като знамена
закопчани в илиците
на робите на вдовиците



`

сряда, 1 юни 2011 г.

баси!



Не знам к`во значи втора награда на конкурса "В полите на Витоша", ама май ще ми я дават.
От една страна - поетична награда - малей, аз поет!? Имам проблема на онова момченце, дето получило психично разстройство, като разбрало, че балерините също акат: - ми за мене поет е една абсолютно ефирна субстанция, с която, както и да се гледам сутрин в огледалото, немам абсолютно никакви допирни точки. От друга страна наградата е втора, пък от гледната точка на сперматозоидите например разликата между първото и второто място е драматична, даже съдбовна...
Както и да е, ето за тези игри на рими ми се налага утре да скоча до София


ненадейно

уж изсъхна на слънце иззад скъсана щора
уж прогизна до дънце в потна сива умора
уж те пъди отблясъка на лисеещо теме
уж потъна във пясъка на изтлялото време
уж деца те прескачаха да не би да пораснеш
уж тромпетите плачеха че погребана гаснеш

а пък на
като котка девет пъти възкръсваш
пиеш водка след водка и във фикуса тръскаш
радвам се че си жива но съм дърт философ
по добре си отивай
знаеш пътя
Любов




нерва

една постоянна нерва ме друса под кривата круша
после крила разперва на комплекса ми сред кауша
като лудичките се киска
драска ме с мръсни нокти
и разсеяно дриска скучности еднооки
болест
чума
зараза
бедност на джоб и душица
кой на моканина каза
да чака бяло по жицата
нервата ме скопява
суши ми мъжките жили
отвътре изпепелява като табаско и чили
рита ме като седмаче
чаши ми слага в ръката
и през очите ми плаче като артист пред заплата
яде ме пустата нерва
както вълните ядат вятър
както хамалин ракия перва
както критик гледа театър
обитава ме мамка й нерва
като статуя камък
като сардина консерва
или като призрак замък
мразя я нервата гадна
от егенето я бърша
знам че от нея ще падна
а пък без нея ще свърша




гравитация

изпуснах се
потъвам между пръстите
етажите надолу стават гъсти
на сантасе играят зайци в дупката
боде коляното на ореха черупката
сгъстява се ентропията в ъгъла
Алиса
мила
стига си ме лъгала
бе сгладне и честлинни са комбурсите
но лимерика ми стопи ресурсите
а бабички все падат от балкона
мастило няма
има беладона
отваряй джам Елизавета
бам
пропадам чак до Ур и до Елам
като ранена антилопа гну във скута на самотен Енкиду
пропадам като дунавско ниво и няма хич за мене сонсонжмо
и няма да достигна скоро до дъното на Нгоронгоро
пропадам
т'ва е
Нютон
ябълка
по-тежък ставам
а пък все по-малък
пропадайки се свивам чак до точица и нямам нужда от пророчица
да знам какво ще стане в най-дълбокото
където ме влече като в олук
обаче споко

споко


пук

вторник, 17 май 2011 г.

просто ей така



изображение photosight.ru


просто ей така
като сламка по равно поточе
като топче по каменни плочи
като чайка по мокрия пясък
като обеден слънчев отблясък
просто
с пеперудена грация
като без гравитация
ей така
ами да

петък, 13 май 2011 г.

тишината е


изображение fotosight.ru




тишината е мъртва корона
от контури на ноти изпети
тишината е фас на балкона
дето снощи са пили поети
тишината е спомен за капка
след като кранчето е поправено
тишината е детска лопатка
в пясъчника забравена
тишината е акустика
глуха
за напънати децибели
тишината е тиквичка куха
обелена

`
`

вторник, 26 април 2011 г.



рових и аз не знам за какво из разни стари папки и тетрадки и изведнъж - изпадна един кариран лист, пропит двустранно от удебелени химикалени букви, едва не се разкъса, като го разгънах.... и чета:

ЗДРАВЕЙ, ПРИЯТЕЛЮ МЕТАЛНИ!
СТУДЕН СИ ТИ, ДРУГАРЮ АВТОМАТ.
СЪС ТЕБ - ИЗМОКРЕНИ И КАЛНИ -
НЕ ЩЕ НИ СПРАТ НИ СТУД, НИ ГЛАД....

и така нататък... писал съм го в казармата - 1979 или 1980... да се смееш ли, да плачеш ли... стоях не знам колко време с поглед в точка... и се виждах тогава... просто калъпче на партията - добре начетен, чат пат талантлив, неизлизал зад телените граници на родината, надъхан, сугестивен, с промит мозък и обучен да сглобява и разглобява желязото за положените секунди, да улучва 95 от максималните 100 точки пак с въпросното желязо, с бойни патрони... до толкова успешно калъпче, че стихчето беше публикувано във вестник "народна армия", та да повлияе на повече калъпчета...
ебати!
малко ми стана страшничко

събота, 9 април 2011 г.

борето и златната рибка

този виц го знаете, знам, ама не е виц!

изображение - caricatura.ru


Аз по природа съм човек, дето пази тайна до гроб, но след като от три различни места откопаха този стар виц – не мога повече да мълча!… Ето как беше в действителност:
Баджанакът Борето е човек в една висока степен земен. Приказки за духове и самодиви могат да задържат вниманието му само в откровен порно вариант, православен е, но не го питайте има ли Бог - прави физиономии като Мистър Бийн, че и по-лошо, пък в църква стъпва само на Великден и то ако се опази трезвен до полунощ.
Не е безбожник, ако това сте си помислили, но и калугер никога няма да стане. Абе, човек материалист. Натуралист, хедонист и ... въобще.
Оня ден дъщеричката му го пита, тате, има ли Баба Яга, пък той й вика, има - бабината ти! Ей такъв един човек.
И ей те този човек - баджанакът Борето, да вземе миналата година да хване златната рибка. Сега, да се разберем, баджанакът Борето не от онези, дето ако им вържеш ръцете и ги попиташ колко е било голямо онова парче, дето го хванали миналата неделя на каналите на Бръшлян, да покаже ей така с пръсти и да рече, не помня точно, ама окото му беше ей толчаво... Нали!?
Баджанакът Борето лъже умерено. Като му остане празно кошчето и някой го попита какво е хванал, той, колкото да не е капо вика, хванах трипер. Та, баджанакът Борето както си кибичел под Дунав мост, ама това той го разправя, изведнъж плувката трепнала, той засякъл както пише по книгите и - хоп - хванал златната рибка! И тя му говори през зъби, щото кукичката ей-така забита, нали!? Добре бе, добре, хвана ме! Така му казала.
Нали ви разправих за баджанака Борето, той за Райна Княгиня не е сто процента сигурен, пък за златната рибка - ясно ви е. Само седял и се пулел. Пък златната рибка мърморела, айде бе, махни ми това желязо от устата, знаеш ли колко стана една пластична операция, обаче баджанакът Борето като един Антон от стихотворението - ни дума, ни вопъл, ни стон. Горката рибка рипала из въздуха и се тюхкала, ега ти късмета, нареждала, тоя ако е глух, направо съм за мустака...Чуваш ли ме, бе льохман!?
Ей те тези думи разбудили баджанака Борето от транса, щото, ама това той го разправя, били взети директно от речника на жена му. А жената на баджанака Борето е една цяла отделна тема. Жената на баджанака Борето е митична фигура. Комшиите разправят, че като била малка, й вързвали на врата една пържола, та поне някое улично куче да си поиграе с нея. Катото поотрипнала малко, дошли да я снимат от енциклопедия британика за илюстрация към статията “кощрамба, крокозъбел, вещогер и други женски демонични персонажи от балканския фолклор”, после я водили на кастинг за "Семейство Адамс", обаче не я взели, щото осветявала лентата в камерата... И от тогава направо изчезнала. Аз съм я виждал само един път, на мойта сватба, ама какво ти виждане, цялата беше омотана във воали, все едно тя е булката, а не сестра й. Те с баджанака Борето пък въобще не правиха сватба - само момичето от съвета отишло у тях и ги бракосъчетало зад параван. За църковен брак и дума не можело да става - попът казал, че му стига дето веднъж я видял като я кръщавал... Ама както и да е - казах ви - тя жената на баджанака Борето е една цяла друга тема. Бяхме стигнали до там, дето златната рибка казала на баджанака Борето льохман и той дошъл на мене си. Дошъл на мене си и щото не е садист някакъв, чевръсто освободил говорящата гадинка, глей к'во става по Дунава, д’еба, радиация, хлор, на цяла Европа лайната - и на! - побъркала се е животинката.
Пък животинката продължавала да каканиже, ох, такъв коцуз от Трафалгарската битка насам не ме е гонил - шест пъти ме хващат днеска... Айде бе умник, и на тебе ти е толкова късметът, на седмия път само на евреи изпълнявам по три желания, за другите - по едно. Искай, че да си ходя.
Да ви разправям ли за съмненията на баджанака Борето в тоз момент? Това Хамлет, това младия Вертер - пасти да ядат... пък накрая, като си позволил да повярва на рибката, сякаш дяволът го дръпнал за езика и той се чул да казва, ами таквоз... искам да ни приемат в НАТО!
Боже, вижте му акъла, мен да ми кажат да искам... ама това е - на бодлива крава Господ рога не дава. Тъй или иначе, оказало се обаче, че това с НАТО е кален номер от негова страна. Златната рибка явно била хваната, меко казано, по бели гащи. Мигала, мигала с риби очета, па рекла, ма не може така, бе драги, това първо е международен въпрос, и второ, не можеш ли нещо лично да си поискаш... Айде бе! Големи атлантици и космополити се извъдихте, бе!
Не знам баджанакът Борето изпотил ли се е, не е ли, но си представям как, рибката като казала нещо лично да си поиска, го е смъднало под лъжичката, как е трепнало плахо сърце мъжко-юнашко след толкоз години с оназ горгона у къщата, как една новородена надежда и една отколешна мъжка мечта, скътана като порносписание под дюшек, си подали ръка и замърдали плахо с крачета - колорадски бръмбари в картофен цвят... и баджанакът Борето свенливо отронил, може ли... можеш ли да направиш жена ми... таквоз... хубава... ей тъй като Ани Салич, например... Златната рибка пляснала радостно с перки, завъртяла се на опашка и бодро викнала, готово бе, готин, дай една снимка на жена си! Борето отначало се опъвал, ама се престрашил и подал на рибката съмнително картонче, дето го носел да го показва на катаджиите, като го спрат за превишена скорост - те т'ва ме чака вкъщи, старши, зат'ва бързам, иначе се сърди и рути стените... Та рибката грабнала снимката, хвърлила един поглед, застинала, насилила се да погледне пак, въздъхнала обречено и рекла, значи, НАТО казваш?...
Пак ви казвам, всичко това баджанакът Борето го разправя, пък и виц вървя такъв сумати и години, но нещо да кажете – приеха ли ни в НАТО, приеха ни!
А точно в деня на приемането, Соломон Паси като плака, баджанакът Борето хвърли всички рибарски такъми в контейнера и изгори събраните съчинения на Пушкин пред регионалната библиотека. Сега чете Екзюпери.