ще взема да те помня все така
с усмивка на обувка стара
с въздишка на обяздена вълна
и чашка облаче на бара
от твоите мази извира здрачът
и всички ласкаво прегръща
и в него някой тихо плаче
и някой зад зида повръща
ще взема да те помня все така
вместо обреди и носия
една небрежна голота
любов
сиртаки
и ракия
.
пишеш страхотно
ОтговорИзтриванеблагодаря :)
ОтговорИзтриванеа пък ей тука може и да се чуе парчето оп този текст
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=35100
О, това е невероятно,наистина!!!!
ОтговорИзтриване"ще взема да те помня все така
с усмивка на обувка стара
с въздишка на обяздена вълна
и чашка облаче на бара"
Много интересно чувство пробуди.