четвъртък, 28 януари 2010 г.

гравитация


изпуснах се

потъвам между пръстите

етажите надолу стават гъсти

на сантасе

играят зайци в дупката

боде коляното на ореха черупката

сгъстява се ентропията в ъгъла

Алиса

мила

стига си ме лъгала

бе сгладне и честлинни са комбурсите

но лимерика ми стопи ресурсите

а бабички все падат от балкона

мастило няма

има беладона

отваряй джам Елизавета

бам

пропадам чак до Ур и до Елам

като ранена антилопа гну

във скута на самотен Енкиду

пропадам като дунавско ниво

и няма хич за мене сонсонжмо

и няма да достигна скоро

до дъното на Нгоронгоро

пропадам

т'ва е

Нютон

ябълка

по-тежък ставам

а пък все по-малък

пропадайки се свивам чак до точица

и нямам нужда от пророчица

да знам какво ще стане в най-дълбокото

където ме влече като в олук

обаче споко


споко



пук


3 коментара: