през осемдесат и първа
снегът беше много по-бял
не щипеше като свекърва
а галеше като водещ на бал
не бодеше в очи като пушек
а ресниците милваше като вата
не мъждукаше като слаба крушка
а блестеше като забранените сто вата
тогава
през осемдесeт и първа
ми мръзнеха само краката
сега е после
а не тепърва
и ми зъзне душата
не помня тогава сняг да съм псувал
не помня да съм плащал сметки
на болен да съм се преструвал
и да съм сменял подметки
тогава
през осемдесет и първа
дните не бяха така ледени
зимата се изнизваше като пъстърва
а целувките под снега бяха медени
сега
в две и десета
снегът не вали навънка
снегът вали вътре в мене
азът ми в преспите крета
жадува хубаво време
и се крие под гола трънка
Няма коментари:
Публикуване на коментар